Декември.

Декември. Последното парченце от шоколада… Най-сладко, най-ароматно и желано. Ухае на борови иглички, запалени свещи, ябълково дърво и дом. Вятърът нежно рисува с дим и мъгли своите декемврийски сънища и желания.
Време е да прелистим януарските си планове, да видим какво сме постигнали, какво оставяме за догодина и кое е излишно. Нужно е да намажем питката с мед, да приготвим бялата си риза за Игнажден, да се потупаме по рамото, да бъдем честни, но и много нежни със себе си.
Декември – бабина ракла, пълна със съкровища. Време е да я отворим, да надникнем вътре и да извадим коледната украса, лампичките, играчките за елхата, готварските книги, рецептите за вино с подправки, липовия чай, шейната, плетените ръкавички, пликовете за писма, идеите за подаръци, чорапчетата за камината, джинджифиловите бисквитки и млякото. Време е да си припомним думите от приказката:
„Беше нощта преди Коледа – тиха и бяла.
Къщата спеше… И мишката беше заспала.
Само чорапките пъстри, грижливо строени,
чакаха гостенин драг с бързоноги елени.”
Още мъничко, само 25 дни. Време е да изтупаме праха от вярата си в чудесата…

Ивелина Димитрова