Долетя Новата Година!

Чакана, бленувана, обвита в ореола на прошепнати мечти.
Не се уморихме да мечтаем. Все се надяваме, че и този път съдбата ще е благосклонна към нас. И тайничко мечтаем поне едно желание да ни се сбъдне.... Вярваме все още- като малки деца. В Дядо Коледа и чувалчето с подаръци. В добрата фея и вълшебната пръчка, която сбъдва желания. В доброто, което се надяваме да ни споходи... Животът ни е низ от събития- и добри, и лоши. Всичко се случва, понякога не знаем защо точно на нас ни се случва това. Иска ни се да върнем часовника назад в едни по-щастливи времена или да превъртим стрелките напред в едно по-хубаво бъдеще. Често се питаме какво сбъркахме или защо не получаваме това, което искаме. Вярваме, че щастието е на една стъпка разстояние и само едно нещо ни липсва, за да бъдем щастливи.... Но пък животът се случва тук и сега и той е точно такъв, какъвто ни е писано да бъде. Може би е по-лесно да се оставим на течението и да приемем нещата такива, каквито са. Без много въпроси. Без излишна драма. Нещо липсва, да. Нещо не достига. Нещо не е такова, каквото бихме искали да бъде. Животът е постоянна промяна. Някой или нещо си отива, друго идва. Може би е за добро. Вероятно трябва да сме търпеливи, за да разберем вселенската промисъл. И да сме добри със себе си. Не за всичко сме виновни. Понякога усилията ни са напразни. Каквото е- това. Има хора, за които никога няма да сме достатъчно добри, каквото и да направим. И други, които винаги ще ни обичат- каквото и да направим. Ще има хора, които познават недостатъците ни, но въпреки това искат да бъдат до нас. И ще има такива, които с ледено безразличие ще отминават опитите ни за близост.... Тези, които останат и не се притесняват да раздават любов са истинските ни сродни души. Другите са просто мимолетни случки, макар да продължават с години. Любов не се дава насила. И не се взима насила. Когато някой ви откаже човешка близост, прегръдка, топлина или добра дума- няма какво да умувате повече. Той живее своя живот, в който няма място за вас. Който иска да ви има в живота си, бъдете сигурни, че ще положи всички необходими усилия, за да се случи това. Новата Година е и време за равносметка. Бъдете благодарни, че сте стигнали дотук. Житейската пътека е едно вълнуващо приключение с много неизвестни по пътя. Винаги нещо губим, но друго печелим. Потърсете вашето щастие в малките мигове на спокойствие около вас. Намерете вашата музика. Потърсете вашите хора, създания, гледки, случки, които ви радват. Палитрата е безкрайна.... Намерете това, което вас ви радва и го прегърнете. За другото забравете. Не дължите никому нищо. Животът си е ваш, мечтите са си ваши, копнежите също.... Цяла година предстои. Все нещо ще се промени. Дано е за добро. А когато и тази година отлети, дано да ви има, дано да сте добре, дано сте благодарни за даровете й.... Защото тя идва и си отива и никога не се повтаря. Да ви е честита Новата Година! Бъдете живи и здрави! Бъдете щастливи, смели, вярващи! Нали знаете, че понякога мечтите се сбъдват....

Ваня Ангелова

Когато някой те обижда – това е тяхна болка, не твоя

Когато някой те обижда и унизява, когато някой ти дава съвети, които не си търсил, когато някой те счита за виновен за своята болка, когато не те слушат, а безкрайно говорят само за себе си, когато те сравняват с други хора и те игнорират, осъждат или се присмиват над твоите мисли и чувства.
Спри. Вдишай дълбоко.

Знай, че това е тяхна болка, а не твоя. Знай, че те виждат единствено съня, който могат да видят, докато не се събудят. Знай, че те познават не теб, а своите илюзии.
Възможно е да им е трудно да обичат себе си. Възможно е да търсят потвърждение на своите ценности извън себе си. Възможно е да са разделени от своето дишане, тяло, жизненост… и от своето истинско призвание. Възможно е те да живеят в двойнствения свят на добро и лошо, правилно и неправилно, успехи и неуспехи. Възможно е те да са забравили за простата радост на битието.
Възможно е ти да разбираш това. Възможно е ти вече да си бил там, където са те сега.
Не се опитвай да ги променяш. Те не могат да се променят. Не се опитвайте да ги поправяте. Те не искат да бъдат поправени. Колкото повече им оказваш натиск, те толкова повече се отдалечават от теб. Не се заплитайте в мрежите на техните скърби. Бъдете ясни, даже състрадателни, без натиск, върху когото и да е.
Това е нормално, че те са разстроени. Това е действително така. Дайте им свобода, за да бъдат разстроени. Нормално е, че те са разочаровани от теб. Дайте им свобода да бъдат разочаровани. Нормално е, че те те осъждат. Нека да бъдат свободни и в това.
Бъди свободен в изразяването на своите собствени мисли и чувства! Позволи си да тъжиш, да се ядосваш, да се съмняваш, да бъдеш виновен. Нека всички тези ценни енергии да преминават през теб. Те няма да те засегнат, когато им позволиш да се движат свободно.

от bg.checkonline4you

Смирението

Смирението е преди всичко приемане, абсолютно, тотално, на всичко, но без да е примирение. То е липсата на каквато и да е привързаност, на оценки и осъждане. То е способността да признаваш правото на избор на всеки, както и да приемаш този избор без претенции, пристрастия и намеса и да го оставяш свободно да следва това, което е избрал. То е Чистота, Любов, дълбоко Осъзнаване и внедрена във вас Мъдрост, съчетани с Могъществото и Силата на Съществото ви, на Духа във вас. И тази Сила е безпощадна към всичко лъжовно, небожествено, както в самия вас, така и в Света около вас. И точно нейната безкомпромисност е тласъкът, двигателят на растежа ви, защото със смелостта, решителността, самоотвержеността и пълната си отдаденост на Светлината, тази във вас, както и Единната такава, тя, Силата не толерира и не отстоява фалша, а търси и се бори само за Истинското, най-самородното Божествено. И това е винаги и навсякъде, независимо дали става въпрос за човекa-личност, който сте, за другите, или за събитията, обстоятелствата и хората, съпътстващи живота ви. Смирението е Знание, свързаност с Всичкото, Което Е и цялостна отдаденост на Него. То е разбиране, чувстване на Бога, знаене на самата Му Същност, какво точно е Той, както и усещането му във Всичко и Всеки. Смирението е пълна Осъзнатост, Пробуденост и възвърнал се спомен за това Кой и Какъв Си. То е принадлежност, родство, единение и Цялост. То е знаене на Божествената Истина и нейното различаване от всичко останало. Смирението е пълна вътрешна хармония и баланс. То е невинност, искреност и кристална Чистота, без каквито и да е други примеси. То е Божествената Изначална Чистота, Любов и Светлина, които озаряват Съществото ви. Истинското смирение въплъщава всички Божествени качества и принадлежности в Себе си. То е събраното, съчетано, уникално Цяло на множеството Аспекти, нюанси, добавки, украси, както и основни съставни Части на Съществото ви. Онова, с което сте родени, както и това, което сте придобили по време на Великолепното си Пътуване и развитие във Вечността. То събира всичко в едно и е еманация на вашата Същност от Светлина. В него е и Любовта, и Съзнанието за Единство, и чувството за род и произход от Бога като негово дете и неделима Частица. Смирението всъщност е вашето Просветление, вашата събудена Божественост и нейната най-автентична, самородна и неподправена Проявеност. Щом сте постигнали Истинското смирение, вие сте намерили Себе си, разпознали сте се наистина и сте си спомнили Бога, Който всъщност Сте. И нищо друго не ви е нужно, защото в това откритие и неговата изява и проявление, се съдържа всичко онова, което сте търсили, към което сте се стремили, както и онова, Което Сте, вашата Истинска Същност, вашия цялостен, Изначален Божествен Аз, както и самия Бог - Първородителят, Първоизворът, Всичкото, Което Е.

Автор: Надя Мандова - Селфидона

 Самосъзнание.com

http://www.xn--80aapggvibf1ad2i.com/2015/11/smirenieto.html

Примирение / Смирение

Примирението е безсилие, страх, безличие и невежество, избора да бъдеш жертва, а Смирението е Осъзнатост, Свобода, постигнато Познание и Мъдрост. Примирението е човешко качество, а Смирението е Божествено и носи Духа на Воините на Светлината и на Победителите. Смирението е качество на силния и идва от неговата прозорливост и Мъдрост. Не са смирени тихите, свити, скромни, отстъпчиви, неуки, невежи и страхуващи се хора, а са тези, които мъдро, с разбиране на Истината, смело и свободно изразяват Бог чрез всичко онова, което са, и което правят. Да се надмогне човешкото примирение и страх е всъщност повеждане на Свята битка за и със Себе си, която, водена със Смирение, ражда вашето Възкресение! То е освобождение на Божествения Дух във вас, който тръгва да създава и твори, да лети и пребъдва във Вечността на своята Цялост и Първородство при Бог! Божественият Зародиш, Искрата, заложена във вас, лумва и се разгаря, запалвайки в неудържим буен огън целия ви огромен рождествен Потенциал. Вие се превръщате в Богочовек. Вие сте Богът, защото сте Негово творение, рожба, в която е вложил всичко, което е и самият Той. Детето винаги може да се превърне в Отца си, стига да си спомни и пожелае това!

Автор: Надя Мандова - Селфидона

ЛЮБОВТА РАЗТОПЯВА ВСЯКА РАЗДЕЛЕНОСТ

*Нашият свят се състои от Дух, Разум и Тяло. Ние сме потопени в квантово море от енергия, което реагира на вибрациите на енергията в нашия разум. Духът е Всичко Съществуващо, което дава Живот на Мисълта и Тялото. Повишаването на нашите вибрации идва чрез отваряне на нашето сърце. Когато се чувстваме обичани, изпитваме повече бодрост, разширение и обновление. Любовта тече с Вселената, вместо да и се съпротивлява, тя е в готовност да приеме нас и другите точно каквито сме. Безусловната Любов разтопява всяка разделеност. Когато се научим да обичаме себе си и другите повече, ние повишаваме своите вибрации. Нашата енергия става по-мека, с по-фини вибрации на по-висшите измерения и ние ставаме нашият Висш Аз.*

Източник: Waking Times

 

 

Зрелият човек дава

 

Човек съзрява в момента, в който започне по-скоро да обича, отколкото да се нуждае. Когато започне да прелива, да споделя, когато започне да дава.
Акцентът тук е напълно различен. В първия случай акцентът е върху това как да получиш повече. При втория случай той е върху това как да даваш повече и да даваш безусловно.
Това е израстване, зрелост, идване в себе си. Зрелият човек дава. Само зрелият човек може да дава, защото само зрелият човек има. Тогава любовта не е зависима. Тогава можеш да обичаш независимо от това дали другият човек обича или не. Тогава любовта вече не е взаимоотношение, а състояние.

 Любовта се случва само когато си зрял. Ставаш способен да обичаш едва когато си израснал. Когато знаеш, че любовта не е нужда, а преливане – душевна любов или даряваща любов, -тогава даваш без никакви условия.

Ошо

Обещай си …

Обещанията, които всеки човек трябва да даде на Себе си…
Обещай си …
да бъдеш силен и нищо да не е в състояние да наруши вътрешния ти мир!
Обещай си …
да излъчваш и внушаваш здраве, щастие и благосъстояние към всеки, с когото общуваш!
Обещай си …
да накараш всичките си приятели да почувстват, че притежават нещо много ценно!
Обещай си …
винаги да гледаш от слънчевата страна на живота и да превърнеш оптимизма си в действителност!
Обещай си …
да мислиш само най-доброто, да работиш само за най-доброто и да очакваш само най-доброто!


Обещай си …
да се ентусиазираш от успеха на другите също толкова, колкото и от собствените си успехи!
Обещай си …
да забравяш грешките на миналото и да фокусираш вниманието си върху великите постижения на бъдещето!
Обещай си …
да имаш винаги ведро изражение и да даряваш усмивка на всеки срещнат, независимо дали е познат или непознат!
Обещай си …
да отделяш извънредно много време за самоусъвършенстване, така че да не ти остава време да критикуваш другите!
Обещай си …
да си максимално силен, за да допуснеш мрачни мисли!
Обещай си …
да си твърде благороден, за да се гневиш!
Обещай си …
да си твърде уверен, за да се страхуваш!
Обещай си …
да си извънредно щастлив, за да позволиш присъствието на беди и проблеми!
Обещай си …
да имаш високо мнение за себе си и да заявиш този факт пред света, но не с гръмки думи, а чрез велики постъпки!
Обещай си …
да живееш с вярата, че целият свят е на твоя страна и те подкрепя при условие, че си верен на най-доброто в себе си!
Направете живота си цветен! Обещайте си…
И го изпълнете!

 Из „Ключът“ от Джо Витале